DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

ДДС в европейската практика

  ДДС е въведен с т.нар. Първа директива от 11 април 1967 г., която изисква не по-късно от 1 януари 1970 г. страните членки да заменят оборотните си данъци с обща система на данъчно облагане - данък върху добавената стойност. Хармонизирането в определена степен на данъчното облагане върху стоките и услугите е необходимо с цел постигане на две от европейските свободи - свободното движение на стоки и услуги, заложени в Договора за създаване на ЕС.
Всички страни - членки на общността, съобразявайки се с изискванията на Първата директива, въвеждат ДДС до началото на 70-те години на миналия век. През април 1970 г. се взима решение бюджетът на общността да се финансира от собствени ресурси, сред които ключово място заема ДДС. Tова означава, че всякa държава членка трябва да внася определен процент от акумулирания от нея ДДС в бюджета на общността. Новата задача води до появата на известната Шеста директива (Директива 77/388/EEC от 17 май 1977 г.). Нейната основна цел е постигане на по-голяма идентичност на данъчната основа, върху която се определя ДДС във всяка от страните членки, а оттук и процентът на вноските в бюджета на общността. Затова в сравнение с Първата директива, която със състои само от 6 члена и е в размер на 4 стандартни страници, като дава единствено принципно определение на данъка върху добавената стойност, новата директива е в обем от 48.5 стандартни страници (без приложенията) и включва 38 члена.

Отпадането на границите в ЕС води до промяна в режима на ДДС

В първоначалния си вариант Шестата директивата очертава тези основни постановки, които познаваме от действащия в момента Закон за ДДС. Различията са свързани най-вече с обхвата на освободените доставки в страната. В действащия в момента ЗДДС като освободени се третират доставки, които не са посочени в директивата (например правни услуги, доставки, свързани с метални отпадъци), а редица регламентирани в директивата освободени доставки не са взети предвид (например доставката на сгради или части от тях, които не са нови, предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование, определени доставки на религиозни и философски институции и т.н.). Също така в действащия в момента ЗДДС не е дадена възможност за прилагане на намалени данъчни ставки.

В приетата на 17 май 1977 г. Шеста директива аналогично на действащия в момента ЗДДС липсва каквото и да било споменаване на вътрешно общностни доставки - в момента на въвеждането й границите между страните членки все още съществуват. Затова транзакциите между страните - членки на Европейската общност, се разглеждат традиционно като внос и износ. При вноса е въведен познатият ни принцип данъкът да се доначислява, а при износа - да се отначислява. Все още липсват редица специални режими - при това не само новите, въведени за първи път у нас в новия ЗДДС (например за дистанционни продажби, за услуги, предоставяни по електронен път), но даже режими, познати и от действащия ЗДДС (например специалният режим за продажба на злато).

Изграждането на Единен пазар до 1993 г., изискващ премахване на фискалните граници, води до съществени допълнения на първоначалните идеи, заложени в Шестата директива. Те са развити най-вече в Директива 91/680/EEC от 16 декември 1991 г., изменяща и допълваща Директива 77/388/EEC именно от гледна точка на премахване на фискалните граници. Тя влиза в сила от 1 януари 1993 г. Директивата ограничава понятието "внос на стоки" до въвеждането на необщностни стоки на територията на страната и съответно понятието "износ" до доставка на стоки извън територията на общността. В тези случаи се запазва действащият режим на облагане, регламентиран в Шестата директива - износът се освобождава от облагане, вносът се облага.

В търговията между държавите членки думата "внос" се заменя с думата "вътреобщностно придобиване", а думата "износ" - с "вътреобщностна доставка".

Принципът на произхода остава актуален

По отношение на вътреобщностната търговия се въвежда специален режим. Първоначалната идея е вътреобщностната търговия да се базира на т.нар. принцип на произхода. Това означава, че при търговията между страните членки данъкът следва да се начисли в страната членка, откъдето стоката произхожда, по прилаганата в нея данъчна ставка. Купувачът от другата страна членка има право да приспадне данък, свързан със придобитата стока, по прилаганата в неговата страна данъчна ставка. Процедурата е идентична на познатия начин на търговия в рамките на една страна.

В случая обаче внасянето на данъка от продавача и съответно ползването на правото на данъчен кредит от купувача засяга бюджета не на една държава, а на различни страни членки. Затова Европейската комисия предлага да се изгради система за клирингови разчети, чрез която да се разпредели данъкът, акумулиран в страната на произхода на стоката към страните на потребление на стоката. Подобна система при невисока степен на хармонизация на данъчните ставки е трудно приложима. Затова в средата на 1989 г. се прави друго предложение - за вътреобщностните доставки на стоки между данъчно задължени по ДДС фирми да се прилага принципът на местоназначението.
На практика това означава, че се запазва познатият режим на данъчно третиране на вноса и износа, но вече по отношение на вътреобщностната търговия - вътреобщностните доставки (старият термин е износ) за дадена страна членка се освобождават от данъчно облагане, а вътреобщностното придобиване (старият термин е внос) на стоки се облага по данъчната ставка, определена в страната на потребление на стоката. Особеността е, че за разлика от старата система на облагане на вноса, при което дължимото ДДС се заплаща при пресичане на границата, начисляването и внасянето на данъка се измества към ДДС декларацията на лицето, извършило вътреобщностното придобиване на стоки. Това лице си самоначислява ДДС.

Тъй като продължава да се държи на идеята окончателният вариант на общата система на данъчно облагане да се базира на принципа на произхода, въведената чрез Директива 91/680/EEC от 16 декември 1991 г. система на облагане с ДДС на вътреобщностната търговия се нарича преходна, като е въведен срок на действие до 31 декември 1996 г. За този срок първоначално се въвежда и изискването данъчно задължените лица, извършващи вътреобщностни доставки (т.е. износ) да попълват VIES декларации (VAT Information Exchange System.). Доколкото (базирано на принципа на местоназначението) освобождаването от облагане на доставка на стоки за друга страна членка е свързано с изискване не само продавачът, но и купувачът да е данъчно задължено лице, продавачът би следвало да може да провери дали клиентът му е регистриран за целите на ДДС в страната си. За тази цел данъчната администрация на всяка страна членка трябва да поддържа информация за данъчно задължените си лица (данъчен номер, дата на на регистрация, името на търговеца, а също така и евентуална дата на прекратяване на регистрацията). С други думи, става въпрос за създаване на електронна информационна система за обмяна на информация по ДДС (VAT Information Exchange System - V.I.E.S.) между данъчните администрации в страните членки. Изграждането на системата се базира на периодично предоставяне на VIES декларации от данъчно задължените лица при извършени вътрешнообщностни доставки. Посочените декларации не трябва да се бъркат с известните вече Интрастат декларации, попълвани от данъчно задължените лица по ДДС за нуждите на статистиката.

VIES позволява на данъчните власти да контролират товаропотока

Във VIES декларациите се натрупва информация по ДДС -идентификационните номера на лицата, извършващи съответни вътреобщностни транзакции, докато структурата на Интрастат декларациите е съобразена с данните, предоставяни досега от митническите декларации (код на стоките от актуалната за съответната година Комбинирана номенклатура на Република България, прилаган митнически режим и т.н.). Целта на VIES е да обезпечи на данъчно задължените лица бърза информация за данъчните номера на техните контрагенти от страните членки, а също така да позволи на данъчните власти да наблюдават и контролират потока на вътреобщностната търговия и да разкриват възможни нередности. Например българската данъчна администрация ще получава информация какви доставки са извършени на наши данъчно задължени лица за даден период и ще може да ги сравнява с подадената от самите тях информация за последните им придобивания, като при наличие на разминаване ще може да предприеме съответните мерки.

Описаните дотук преходни мерки, регламентиращи механизма на ДДС при търговията на стоки и услуги между данъчно задължените лица от различни страни членки, не се отменят през 1996 г. В крайна сметка принципът на местоназначението при извършване на вътреобщностна търговия със стоки между данъчно задължени лица (съответно необходимостта от попълване на VIES декларации) се запазва и до наши дни.



{START_COUNTER}