Какво е ИНТРАСТАТ

   1.Цел, същност и предназначение на системата Интрастат. Интрастат е система за събиране на статистически данни за търговията със стоки между търговци от страните в Европейския съюз. Тя е в сила от 1 Януари 1993 година и заменя митническите декларации като източник на информация за вътрешно общностни сделки със стоки на територията на Общия пазар. В Европейския съюз движението на стоки между страните членки се извършва свободно и не се попълват митнически декларации, тъй като митническата територия е територията на общността. В същото време общността се нуждае от информация за движението на стоки между отделните страни в съюза. За решаването на този въпрос в страните членки на ЕС е внедрена системата ИНТРАСТАТ, като алтернативен начин за осигуряване на необходимата информация. Правилата за тази дейност се регламентират с Counsil Regulation (EEC) № 3330/ 91, допълнен и изменен от Commission Regulation (EC) № 1901/2000. Същевременно за търговията на ЕС със страни извън общността продължава да се прилага системата ЕКСТРАСТАТ, базирана на данни от митническите декларации. Правилата за дейността на тази система се определят с Counsil Regulation (EC) № 1172/95 изменен и допълнен с Commission Regulation (EC) № 1917/2000. Въвеждането на системата ИНТРАСТАТ във всяка от страните се решава с национален нормативен документ, с който се определят правата и задълженията на отделните административни структури, имащи ангажименти към осигуряването на необходимата информация, както и изискванията към респондентите, обект на изследване по тази система. С Решение №409/2002 г. на Министерския съвет за отговорна институция по внедряването и прилагането на системата ИНТРАСТАТ, осигуряваща информация за търговията в общността, е определена Главна данъчна дирекция. Агенция "Митници" е отговорна за осигуряване на информация за търговията със страните извън общността. Националният статистически институт е отговорен за обобщаването и ежемесечното предоставяне на данни в Евростат за външнотърговския стокообмен на България.

2.Обхват и източници на информация За да се определят единиците на наблюдението се създава специален Регистър на търговците наричан "Декларантски регистър", включващ всички стопански субекти извършващи стокообмен със страните от общността. Този регистър, съдържа определен брой променливи, на базата на които може да се направи анализ и оценка на съответната единица. Източниците на информация за изграждането на този регистър са митническите декларации, Данъчния регистър, Регистър Булстат, Статистическия регистър. При изграждането на регистъра трябва да се разработи механизъм и правила за неговото текущо актуализиране. Задължение да предоставят статистическа информация по системата Интрастат имат стопанските субекти, които извършват износ и внос на стоки в/от страни членки на Европейския съюз, при условие, годишната сума (на календарна основа) на извършения от тях износ или внос е равна или по-голяма от определения на национално ниво статистически праг съответно за износ или внос. Всички фирми, чийто обем на търговия за предходната година е под този праг, но през текущата година достигнат определения праг, са длъжни, считано от месеца, в който са достигнали прага, да започнат да подават ежемесечно изискващата се информация. Всички фирми, които в началото на годината са отговаряли на изискванията за представяне на ежемесечни отчети, но през текущата година имат намаление на оборота са длъжни да продължат да предоставят определения набор от данни до изтичане на годината, за която този праг се отнася. Фирмите, които извършват сделки със страни от ЕС, но годишния размер на оборота им е по-малък от определения праг, предоставят обобщена информация на данъчните служби, заедно с декларациите по ДДС. Данъчната администрация е задължена да осигурява тази информация и да я предоставя на отговорната за приложението на системата Интрастат служба. . По системата Интрастат необходимите данни за стоките се събират на базата на специален статистически документ, който се предоставя директно от фирмите износителки или вносителки на стоки. Отговорната администрация за прилагането на системата е задължена да следи и проверява обхвата на единиците и коректността на предоставяната информация. Информацията може да се събира с формуляри на хартия, а при осигурена техническа възможност отчетите могат да се подават посредством Интернет или на дискета със специален софтуер. За даден специфичен тип стоки може да се ползват и други източници за набиране на информация. Oтчетният период е календарния месец. Информацията се отнася за месеца, през който стоките са търгувани. При допусната грешка, пропуск или закъснение, по изключение информацията може да се актуализира през следващият месец, а при наличието на промяна в обстоятелствата по сделката, корекции могат да се правят до три месеца след отчетния период. Интрастат декларацията трябва да бъде подадена за всеки месец до определеното число на следващия месец, което се регламентира със съответен документ. Основните статистически данни, които се събират по системата Интрастат са: -данни, идентифициращи стопанската единица ; -периода,за който се отнася информацията; -вида на стоковия поток; -вид продукт; -страна търговски партньор; -статистическа процедура ; -фактурна и статистическа стойност; -нето маса ; -количество по допълнителна мерна единица (литри,бр. и др.); -вид транспорт; -условия на доставка; 3. Използвани класификации и номенклатури Кодовете на стоките са в съответствие с прилаганата за съответната година Митническа тарифа на България, базирана на: Хармонизираната система ; Комбинираната номенклатура. При разпространяването на данните се използват и: - Стандартната международна търговска класификация – SITC, rev 3 Класификацията по широки икономически категории – ВЕС; Националната класификация на продуктите . Кодовете на страните търговски партньори са в съответствие с използваната в страната Геономенклатура. Кода за вида на транспорта е съгласно действащата номенклатура за видовете транспорт в съответствие с Регламент № 1901/2000.

4. Определяне на статистически праг С Регламент на ЕС се определя статистически праг (в стойност или нето килограми) като лимит за общността, гарантиращ изискващия се от общността обхват на стойностните обеми и търгуваните групи. Всяка страна членка, съобразно този лимит и националните потребности от информация за движението на стоките, приема праг на национално ниво, осигуряващ регламентирания обхват, като този праг не може да бъде по висок от определения за общността. Прагът се определя на базата на анализ на годишните обороти, като се държи сметка за информационните потребности на общността и отделната страна. Прагът може да бъде един и същ за двата потока или различен за износа и вноса. Всяка година, най-късно до края на м.ноември, се определя и публикува прагът, който ще бъде валиден за следващата календарна година.

5. Изисквания към информацията Събраната по системата Интрастат информация трябва да бъде: - съвместима с информацията осигурена от системата Екстрастат, по която се събира информация за търговията на страните членки с трети страни, относно прилагани класификации, номенклатури, съдържание на показателите и т.н. - да съдържа всички необходими компоненти, в съответствие с изискванията за ежемесечно предоставяне на данни на статистическата служба на ЕС; - да отговаря на изискванията за качество, обхват на данните и срочност; - да задоволява информационните потребности на страната.

Източник  Българска стопанска камара





{START_COUNTER}